Ако можех...

Poetry

925 0 6

Ако можех да превърна този миг във вечност

и с теб в безкрая да вървим,

застинали във своята обреченост,

в прегръдка силна да се уловим...

Ако можех да постигна безтегловност,

в която с двама леко да се влеем,

щях да скоча със готовност

към звездите, за да греем...

Ако знаех, че това са спомени

и мигът изчезнал е безследно,

щях ли в дните си отронени

да се усмихна за последно?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanila_n (Виолета)

потопени в хубави спомени понякога,неусетно на лицата ни пробягва усмивка...Хубаво стихче!

2008-02-28T16:46:55+02:00
_ALeXiS_ (Александра Господинова)

страхотен стих БРАВО!

2008-02-28T12:44:12+02:00
sevdalin_p (Севдалин Петров)

Браво!!!

2008-02-28T11:08:25+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ако знаех...дали ще се усмихнем за послезно...
много ми хареса...много. с обич, Зоу.

2008-02-28T11:06:57+02:00
lips_of_angels (Ем)

Ех това АКО какъв прекрасен стих е родило!поздрав!Много ми хареса!

2008-02-28T10:23:31+02:00