Ако можех да превърна този миг във вечност
и с теб в безкрая да вървим,
застинали във своята обреченост,
в прегръдка силна да се уловим...
Ако можех да постигна безтегловност,
в която с двама леко да се влеем,
щях да скоча със готовност
към звездите, за да греем...
Ако знаех, че това са спомени
и мигът изчезнал е безследно,
щях ли в дните си отронени
да се усмихна за последно?