АКО НЯКОГА
Ако някога решиш да си заминеш
и никога да не погледнеш ти назад,
като последен лъч - през мен ще минеш,
отивайки си с есенния златен листопад.
За сбогом аз след теб ще махам,
изпращайки те със приятелска усмивка,
но чувствайки, че в бездната пропадам,
дъхът ми като славей за тебе ще изпее -
последната извивка.
Благословията си искрена ще дам,
да прави пътя ти по-лек и благ,
очите си на Дявола за тебе ще продам,
да виждаш ти във нощния пронизващ мрак.
Ще се простя с ръцете си заради теб,
да могат да те топлят във нощта,
да бранят теб - да не замръзнеш в лед,
когато търсиш в мрака - светлина.
Душата ми - тя няма да е нужна вече,
дарявам ти я - да я имаш занапред.
Душа, която в ада се завлече,
треперейки за теб, заклела се с обред.
За теб дарявам дъх, очи, ръце, дори душа,
наричайки ги да те пазят - от хорска жлъч.
за щастието твое след това оставам...
... единствено сърце, пронизано от слънчев лъч.
© Андриан Георгиев All rights reserved.