Jun 1, 2011, 11:20 AM

Ако някога

  Poetry
1.4K 0 1

 

 

АКО НЯКОГА


Ако някога решиш да си заминеш
и никога да не погледнеш ти назад,
като последен лъч - през мен ще минеш,
отивайки си с есенния златен листопад.
 
За сбогом аз след теб ще махам,
изпращайки те със приятелска усмивка,
но чувствайки, че в бездната пропадам,
дъхът ми като славей за тебе ще изпее -
последната извивка.
 
Благословията си искрена ще дам,
да прави пътя ти по-лек и благ,
очите си на Дявола за тебе ще продам,
да виждаш ти във нощния пронизващ мрак.
 
Ще се простя с ръцете си заради теб,
да могат да те топлят във нощта,
да бранят теб - да не замръзнеш в лед,
когато търсиш в мрака - светлина.
 
Душата ми - тя няма да е нужна вече,
дарявам ти я - да я имаш занапред.
Душа, която в ада се завлече,
треперейки за теб, заклела се с обред.
 
За теб дарявам дъх, очи, ръце, дори душа,
наричайки ги да те пазят - от хорска жлъч.
за щастието твое след това оставам...
... единствено сърце, пронизано от слънчев лъч.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...