Jun 1, 2011, 11:20 AM

Ако някога

  Poetry
1.4K 0 1

 

 

АКО НЯКОГА


Ако някога решиш да си заминеш
и никога да не погледнеш ти назад,
като последен лъч - през мен ще минеш,
отивайки си с есенния златен листопад.
 
За сбогом аз след теб ще махам,
изпращайки те със приятелска усмивка,
но чувствайки, че в бездната пропадам,
дъхът ми като славей за тебе ще изпее -
последната извивка.
 
Благословията си искрена ще дам,
да прави пътя ти по-лек и благ,
очите си на Дявола за тебе ще продам,
да виждаш ти във нощния пронизващ мрак.
 
Ще се простя с ръцете си заради теб,
да могат да те топлят във нощта,
да бранят теб - да не замръзнеш в лед,
когато търсиш в мрака - светлина.
 
Душата ми - тя няма да е нужна вече,
дарявам ти я - да я имаш занапред.
Душа, която в ада се завлече,
треперейки за теб, заклела се с обред.
 
За теб дарявам дъх, очи, ръце, дори душа,
наричайки ги да те пазят - от хорска жлъч.
за щастието твое след това оставам...
... единствено сърце, пронизано от слънчев лъч.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...