Ако някога спра да мечтая
Ако някога спра да мечтая,
ще съм лебед изгубил перата си.
Ще съм пленник в заключена стая
и ще блъскам стените с главата си.
Ще мъждят от умора обзети,
ако някога спра да мечтая,
на далечни звезди силуетите -
дето сочеха пътя към Рая.
Ще са пусти очите ми, зная,
но те моля, не пускай ръката ми,
ако някога спра да мечтая,
ще тъгува самотна душата ми.
Ще се лута и тръпне оголена,
докато я погълне безкрая
и потъне в морето на спомена,
ако някога спра да мечтая.
P.S. Вдъхновено от интересната стихотворна форма
в поезията на Асенчо Грудев.
© Nina Sarieva All rights reserved.
