Ако нявга получиш

Ако нявга получиш

писмо най-любовно,

дали ще научиш

за мойто чувство гальовно?

През мастилото, питам се,

ще видиш ли мен -

как душата ми стапя се

пред твоя поглед студен?

Ще усетиш ли пулса през листа -

как в гърдите препуска,

и като няма те -

свива се и гърло не пуска?

Ще затрепериш ли, чудя се, цял,

от силата в думите мои,

ще станеш ли призрачно бял,

хапейки устните свои?

Но хич и не гадая

какво ще направиш с писмото - 

или ще го прибавиш към другите, зная,

или ще го изгориш

заедно с мене. 

Горкото.