May 29, 2017, 4:47 PM

Ако пак ме поканиш на среща

  Poetry » Love
569 0 5

 

Ако пак ме поканиш на среща
(а аз искам това да се случи)
обещавам да давам надежда,
че възможно е в теб да се влюбя.

Няма толкова да се смущавам
от тревоги и смесени чувства,
че желаеш със мен една кратка
авантюра случайна да вкусиш.

Няма глупава ревност да чувствам
от жени, които не зная
и не искам да чувам как още
във самотните нощи желаеш.

Няма трескаво да бетонирам
със мълчание моето его,
ще протегна ръка да погаля,
както стискаш ръцете си, смело.

Ще разроша косата ти с пръсти,
ще се смея кокетно игриво,
ще разказвам за себе си, също
ще разпитвам за твоето минало.

Ще намеря допирните точки
(Боже мой, обещавам!)
та когато срещата свърши,
сам да искаш да бъдеме заедно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...