Aко си отида
Ако си отида, не ме забравяй,
запази ме дълбоко в твоето сърце,
с поглед и въздишки остарели,
погубен шепот на пожълтели редове.
Ако си отида, не ме забравяй,
помни очите ми, щом ме погледнеш ти,
погледай ги и не ги забравяй,
след това тихо ти тръгни.
Ако си отида, посади градина,
ще живея в тези цветове,
поливай я, сякаш още дишам,
сякаш любиш вятъра с криле.
Ако си отида, роза откъсни си,
с черен цвят и острите бодли,
когато я докоснеш, мен ще милваш, мили,
дори луната с теб тогава ще скърби.
© Атанаска Чочкова All rights reserved.
