Вил (Виолета Зашева)

Татко 🇧🇬

На татко
Година и половина изтече,
откакто от нас си отиде...
И няма те... Няма те вече!
Как искам за малко да видиш ...

Вил

Poetry

2018-03-25T20:13:11+03:00 1.8K 4 6

И искам щастие за теб 🇧🇬

На Ивая
Усмивката ти винаги ме сгрява,
дори, когато нещо ми горчи!
В очите ти светът се отразява,
а в моите се отразяваш ти! ...

Вил

Poetry » Other

2013-01-25T20:22:22+02:00 1.4K 7

Леглото ти е мръсно 🇧🇬

(посветено)
Леглото ти е мръсно от въздишки,
самотни като просяка пред ЦУМ.
Премяташ стари пожълтели книжки,
а краят на нощта белее вън... ...

Вил

Poetry

2010-01-15T15:14:53+02:00 1.8K 19

Сто въпроса (посветено) 🇧🇬

На И.
Реката бърза към своята гибел,
денят стремглаво преследва нощта,
кръжащи птици небето раздират,
свирепа болка разкъсва гръдта... ...

Вил

Poetry » Love

2010-01-08T18:40:33+02:00 1.4K 18

Не сме 🇧🇬

Камък ли се пропука или птица заплака,
та се счупи така тишината?!
Ти замина занякъде, аз се върнях отнякъде.
Колко много посоки се сляха!
А понякога вярвахме, че пътуваме заедно. ...

Вил

Poetry

2009-12-09T15:37:57+02:00 1.2K 13

Извира денят 🇧🇬

Избелява нощта,
а навън заваля,
не наднича луна зад пердето.
Ще дочакам деня,
не дочаках съня... ...

Вил

Poetry

2009-10-17T16:25:52+03:00 1.3K 12

Изгорелите възторзи умират 🇧🇬

Последен сноп светлина се изсипа
по слепите стени на вечерта.
Осъдена, печална и превита
бе сянката, размита от дъжда.
А стъпките ù глухо избледняха ...

Вил

Poetry

2009-08-25T19:46:24+03:00 1.2K 19

Чувство без име 🇧🇬

Прощавам ти за всичките лъжи,
космическия ужас, тишината.
Прощавам ти горчивите сълзи,
зад моя гръб мостòвете, вината…
Прощавам ти и сенките в нощта, ...

Вил

Poetry

2009-07-14T20:03:03+03:00 1.4K 19

В най-разделния час 🇧🇬

С тъмни бои оцветява нощта.
Всеки миг ражда звук.
И угасва.
Пада сянка на птица.
Уморени крила. ...

Вил

Poetry

2009-06-16T11:56:24+03:00 2.5K 19

Изстинали викове 🇧🇬

В тишината на твойто отсъствие
днес попиват изстинали викове.
Непреглътнати залци са думите
на измолени някога мигове...
В тишината на твойто отсъствие ...

Вил

Poetry

2009-05-27T16:28:22+03:00 1.2K 14

Болят ли крилете във алено...? 🇧🇬

Утрото безмълвно днес лежи
и измерва всички разстояния.
Минало в гърлата ни горчи.
Бъдещето ражда издихания.
*** ...

Вил

Poetry » Love

2009-05-23T01:57:42+03:00 1.9K 8

Къде ли бродиш 🇧🇬

Къде ли бродиш в тоя зимен мрак
и пълниш със въздишки тишината,
и дълго подминаваш своя праг,
а Тя до светло вкъщи тебе чака?!
Какво ли кара учестения ти пулс ...

Вил

Poetry » Other

2009-04-18T10:56:47+03:00 1.1K 9

Но... можеш 🇧🇬

Недей да ми разказваш вече приказки,
познавам бегло главните герои,
сюжетите са леко недомислени,
а и финално сякаш са повторени.
Недей да ми предлагаш даже лирика, ...

Вил

Poetry » Love

2009-04-15T09:56:15+03:00 1K 9

Нямаш спомени 🇧🇬

В овъглените пространства
на душата ми
хвърляш сянка.
Стенеш и кървиш.
Нямаш спомени. ...

Вил

Poetry

2009-03-21T12:54:33+02:00 1.2K 8

Мое плахо вдъхновение 🇧🇬

Ти, мое плахо вдъхновение,
ту правиш шумен карнавал,
ту падаш тихо във забвение,
ту тънеш кротко във печал.
Изливаш се неукротимо, ...

Вил

Poetry » Love

2009-02-25T15:11:41+02:00 1.2K 15

С надежда за тебе 🇧🇬

На моята единствена сестра
с много обич
Как я караш? Наред ли е всичко,
моя малка сестричке, кажи?
Тук е мрачно, откакто замина ...

Вил

Poetry

2008-10-05T12:17:24+03:00 2.5K 1 16

Ако съм улица 🇧🇬

Ако ме има, има те и теб,
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...
Опустяла е душата ми - ...

Вил

Poetry

2008-02-11T19:32:12+02:00 1.1K 9

Банално 🇧🇬

Потънахме в недоизказаност безименна.
Редят се празни дни и тишина,
незрящи погледи, сълза рубинена -
надежда гасне като падаща звезда.
Ранихме парещите обещания, ...

Вил

Poetry

2007-12-07T19:07:04+02:00 1K 4

Вълшебно утро 🇧🇬

На есенното утро във зениците
светът се прероди в по-нов,
понесе волно с полета на птиците
мелодия за истинска любов!
Оголените клони на дърветата ...

Вил

Poetry » Blank verse

2007-11-20T11:42:00+02:00 1.8K 14

В обятията ми 🇧🇬

Със вкус на липса по отминалите сладости
се рони бавно сутринта,
дъждът приглася на мелодия забравена,
а споменът рисува носталгично
картината на младостта... ...

Вил

Poetry » Other

2007-10-30T10:47:18+02:00 1.5K 9

Дъждът вали по-есенно от всякога 🇧🇬

Пътя си избрах съвсем сама
от осъзнаване и обич, и ненавист,
а всяка моя стъпка бе храна
за ненаситната човешка завист.
Кръщавах си причините така, ...

Вил

Poetry » Other

2007-10-29T16:23:42+02:00 2.2K 1 12

Очите ти 🇧🇬

Очите ти
С обич на Ив
Очите ти -
отново в тях потънах
и в светлината им, ...

Вил

Poetry

2007-10-27T14:38:59+03:00 6.3K 12

На Алекс 🇧🇬

Не мога в стих да те сбера
и ред за тебе да напиша не умея,
навярно толкова е силна обичта,
че думите не стигат и немея...
Подай ръце във мойте топли длани. ...

Вил

Poetry

2007-10-10T19:18:01+03:00 1.5K 10

На мама 🇧🇬

Когато ми стане студено
и тъга рисува по мойто лице,
когато падам, от болка сломена,
лекува ме топлата ласка на твойте ръце!
Голяма си, мамо, за мен си светица! ...

Вил

Poetry

2007-09-29T11:47:41+03:00 2.2K 12

Зад една стена 🇧🇬

Бързи стъпки, погледи смутени -
жадни устни, щедра топлина,
страст, разпалила сърца ранени,
скрита обич - зад една стена...
Две ръце, докосващи отровно, ...

Вил

Poetry

2007-09-24T21:09:49+03:00 1.2K 10

Затихнало е моето очакване 🇧🇬

И ето - утрото е сиво
и безметежно се ветрее във полето...
Денят, преди да дойде, си отива,
а аз сега отпивам от кафето.
Затихнало е моето очакване - ...

Вил

Poetry

2007-09-24T16:31:30+03:00 955 3

Разпиляно 🇧🇬

Разпиляно
Раздадох себе си на Нищото.
Ограбих собствената си душа,
сега като кънтящ олук е.
Каква глупачка съм била! ...

Вил

Poetry

2007-09-13T20:30:08+03:00 1.1K 7

Ноември 🇧🇬

Ноември
Зимен ден - посивял и безличен,
кални пътища и тишина,
тъжен взор съм отправила в нищото...
Капят жълти и вехти листа. ...

Вил

Poetry

2007-09-13T15:05:30+03:00 1K 6

Искам само това 🇧🇬

Искам само това
Нещо в душата ми дразнещо скърца,
пареща болка ме стиска за гърлото,
моят живот - на парчета накълцан -
се търкаля надолу по стръмното... ...

Вил

Poetry

2007-09-11T11:06:35+03:00 1.1K 4

Защо? 🇧🇬

Защо?
Защо човек разбира, че е имал
до себе си прекрасна сбъдната мечта,
едва когато тя е толкова далече,
че вятър скрил е нейната следа?! ...

Вил

Poetry

2007-09-11T10:12:51+03:00 1.1K 6

Уморени очи 🇧🇬

Като тънка топола над река
се извиваш над мене,
като вятъра, както приглася
на пролетен дъжд и звучи,
чувам тъжна мелодия ...

Вил

Poetry

2007-08-31T17:48:50+03:00 1.2K 5

Ти си този 🇧🇬

Ти си този, на който във топлата пазва
сведох кротко глава и безутешно зароних сълзи,
помня само жарта в сива пепел как тихо угасна,
но не помня, че огън горял е преди...
Ти си този, който пази в горещите длани ...

Вил

Poetry

2007-08-31T17:43:54+03:00 1.1K 6

Тъга 🇧🇬

Тъжно гледам навън през стъклото,
сив и празен миг отлетя...
Колко много и страшни въпроси
се родиха във тази тъга!

Вил

Poetry

2007-08-31T17:35:49+03:00 986 3