Вил
33 results
На татко
Година и половина изтече,
откакто от нас си отиде...
И няма те... Няма те вече!
Как искам за малко да видиш ...
Година и половина изтече,
откакто от нас си отиде...
И няма те... Няма те вече!
Как искам за малко да видиш ...
1425
4
6
На Ивая
Усмивката ти винаги ме сгрява,
дори, когато нещо ми горчи!
В очите ти светът се отразява,
а в моите се отразяваш ти! ...
Усмивката ти винаги ме сгрява,
дори, когато нещо ми горчи!
В очите ти светът се отразява,
а в моите се отразяваш ти! ...
1087
7
(посветено)
Леглото ти е мръсно от въздишки,
самотни като просяка пред ЦУМ.
Премяташ стари пожълтели книжки,
а краят на нощта белее вън... ...
Леглото ти е мръсно от въздишки,
самотни като просяка пред ЦУМ.
Премяташ стари пожълтели книжки,
а краят на нощта белее вън... ...
1540
19
На И.
Реката бърза към своята гибел,
денят стремглаво преследва нощта,
кръжащи птици небето раздират,
свирепа болка разкъсва гръдта... ...
Реката бърза към своята гибел,
денят стремглаво преследва нощта,
кръжащи птици небето раздират,
свирепа болка разкъсва гръдта... ...
1162
18
Камък ли се пропука или птица заплака,
та се счупи така тишината?!
Ти замина занякъде, аз се върнях отнякъде.
Колко много посоки се сляха!
А понякога вярвахме, че пътуваме заедно. ...
та се счупи така тишината?!
Ти замина занякъде, аз се върнях отнякъде.
Колко много посоки се сляха!
А понякога вярвахме, че пътуваме заедно. ...
943
13
Избелява нощта,
а навън заваля,
не наднича луна зад пердето.
Ще дочакам деня,
не дочаках съня... ...
а навън заваля,
не наднича луна зад пердето.
Ще дочакам деня,
не дочаках съня... ...
997
12
Последен сноп светлина се изсипа
по слепите стени на вечерта.
Осъдена, печална и превита
бе сянката, размита от дъжда.
А стъпките ù глухо избледняха ...
по слепите стени на вечерта.
Осъдена, печална и превита
бе сянката, размита от дъжда.
А стъпките ù глухо избледняха ...
977
19
Прощавам ти за всичките лъжи,
космическия ужас, тишината.
Прощавам ти горчивите сълзи,
зад моя гръб мостòвете, вината…
Прощавам ти и сенките в нощта, ...
космическия ужас, тишината.
Прощавам ти горчивите сълзи,
зад моя гръб мостòвете, вината…
Прощавам ти и сенките в нощта, ...
1105
19
С тъмни бои оцветява нощта.
Всеки миг ражда звук.
И угасва.
Пада сянка на птица.
Уморени крила. ...
Всеки миг ражда звук.
И угасва.
Пада сянка на птица.
Уморени крила. ...
2150
19
В тишината на твойто отсъствие
днес попиват изстинали викове.
Непреглътнати залци са думите
на измолени някога мигове...
В тишината на твойто отсъствие ...
днес попиват изстинали викове.
Непреглътнати залци са думите
на измолени някога мигове...
В тишината на твойто отсъствие ...
903
14
Утрото безмълвно днес лежи
и измерва всички разстояния.
Минало в гърлата ни горчи.
Бъдещето ражда издихания.
*** ...
и измерва всички разстояния.
Минало в гърлата ни горчи.
Бъдещето ражда издихания.
*** ...
1603
8
Къде ли бродиш в тоя зимен мрак
и пълниш със въздишки тишината,
и дълго подминаваш своя праг,
а Тя до светло вкъщи тебе чака?!
Какво ли кара учестения ти пулс ...
и пълниш със въздишки тишината,
и дълго подминаваш своя праг,
а Тя до светло вкъщи тебе чака?!
Какво ли кара учестения ти пулс ...
846
9
Недей да ми разказваш вече приказки,
познавам бегло главните герои,
сюжетите са леко недомислени,
а и финално сякаш са повторени.
Недей да ми предлагаш даже лирика, ...
познавам бегло главните герои,
сюжетите са леко недомислени,
а и финално сякаш са повторени.
Недей да ми предлагаш даже лирика, ...
759
9
В овъглените пространства
на душата ми
хвърляш сянка.
Стенеш и кървиш.
Нямаш спомени. ...
на душата ми
хвърляш сянка.
Стенеш и кървиш.
Нямаш спомени. ...
926
8
Ти, мое плахо вдъхновение,
ту правиш шумен карнавал,
ту падаш тихо във забвение,
ту тънеш кротко във печал.
Изливаш се неукротимо, ...
ту правиш шумен карнавал,
ту падаш тихо във забвение,
ту тънеш кротко във печал.
Изливаш се неукротимо, ...
1022
15
На моята единствена сестра
с много обич
Как я караш? Наред ли е всичко,
моя малка сестричке, кажи?
Тук е мрачно, откакто замина ...
с много обич
Как я караш? Наред ли е всичко,
моя малка сестричке, кажи?
Тук е мрачно, откакто замина ...
2197
1
16
Ако ме има, има те и теб,
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...
Опустяла е душата ми - ...
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...
Опустяла е душата ми - ...
875
9
Потънахме в недоизказаност безименна.
Редят се празни дни и тишина,
незрящи погледи, сълза рубинена -
надежда гасне като падаща звезда.
Ранихме парещите обещания, ...
Редят се празни дни и тишина,
незрящи погледи, сълза рубинена -
надежда гасне като падаща звезда.
Ранихме парещите обещания, ...
760
4
На есенното утро във зениците
светът се прероди в по-нов,
понесе волно с полета на птиците
мелодия за истинска любов!
Оголените клони на дърветата ...
светът се прероди в по-нов,
понесе волно с полета на птиците
мелодия за истинска любов!
Оголените клони на дърветата ...
1468
14
Със вкус на липса по отминалите сладости
се рони бавно сутринта,
дъждът приглася на мелодия забравена,
а споменът рисува носталгично
картината на младостта... ...
се рони бавно сутринта,
дъждът приглася на мелодия забравена,
а споменът рисува носталгично
картината на младостта... ...
1208
9
Пътя си избрах съвсем сама
от осъзнаване и обич, и ненавист,
а всяка моя стъпка бе храна
за ненаситната човешка завист.
Кръщавах си причините така, ...
от осъзнаване и обич, и ненавист,
а всяка моя стъпка бе храна
за ненаситната човешка завист.
Кръщавах си причините така, ...
1906
1
12
6034
12
Не мога в стих да те сбера
и ред за тебе да напиша не умея,
навярно толкова е силна обичта,
че думите не стигат и немея...
Подай ръце във мойте топли длани. ...
и ред за тебе да напиша не умея,
навярно толкова е силна обичта,
че думите не стигат и немея...
Подай ръце във мойте топли длани. ...
1193
10
Когато ми стане студено
и тъга рисува по мойто лице,
когато падам, от болка сломена,
лекува ме топлата ласка на твойте ръце!
Голяма си, мамо, за мен си светица! ...
и тъга рисува по мойто лице,
когато падам, от болка сломена,
лекува ме топлата ласка на твойте ръце!
Голяма си, мамо, за мен си светица! ...
1866
12
Бързи стъпки, погледи смутени -
жадни устни, щедра топлина,
страст, разпалила сърца ранени,
скрита обич - зад една стена...
Две ръце, докосващи отровно, ...
жадни устни, щедра топлина,
страст, разпалила сърца ранени,
скрита обич - зад една стена...
Две ръце, докосващи отровно, ...
932
10
И ето - утрото е сиво
и безметежно се ветрее във полето...
Денят, преди да дойде, си отива,
а аз сега отпивам от кафето.
Затихнало е моето очакване - ...
и безметежно се ветрее във полето...
Денят, преди да дойде, си отива,
а аз сега отпивам от кафето.
Затихнало е моето очакване - ...
708
3
Разпиляно
Раздадох себе си на Нищото.
Ограбих собствената си душа,
сега като кънтящ олук е.
Каква глупачка съм била! ...
Раздадох себе си на Нищото.
Ограбих собствената си душа,
сега като кънтящ олук е.
Каква глупачка съм била! ...
853
7
Ноември
Зимен ден - посивял и безличен,
кални пътища и тишина,
тъжен взор съм отправила в нищото...
Капят жълти и вехти листа. ...
Зимен ден - посивял и безличен,
кални пътища и тишина,
тъжен взор съм отправила в нищото...
Капят жълти и вехти листа. ...
732
6
Искам само това
Нещо в душата ми дразнещо скърца,
пареща болка ме стиска за гърлото,
моят живот - на парчета накълцан -
се търкаля надолу по стръмното... ...
Нещо в душата ми дразнещо скърца,
пареща болка ме стиска за гърлото,
моят живот - на парчета накълцан -
се търкаля надолу по стръмното... ...
820
4
Защо?
Защо човек разбира, че е имал
до себе си прекрасна сбъдната мечта,
едва когато тя е толкова далече,
че вятър скрил е нейната следа?! ...
Защо човек разбира, че е имал
до себе си прекрасна сбъдната мечта,
едва когато тя е толкова далече,
че вятър скрил е нейната следа?! ...
863
6
Като тънка топола над река
се извиваш над мене,
като вятъра, както приглася
на пролетен дъжд и звучи,
чувам тъжна мелодия ...
се извиваш над мене,
като вятъра, както приглася
на пролетен дъжд и звучи,
чувам тъжна мелодия ...
911
5
Ти си този, на който във топлата пазва
сведох кротко глава и безутешно зароних сълзи,
помня само жарта в сива пепел как тихо угасна,
но не помня, че огън горял е преди...
Ти си този, който пази в горещите длани ...
сведох кротко глава и безутешно зароних сълзи,
помня само жарта в сива пепел как тихо угасна,
но не помня, че огън горял е преди...
Ти си този, който пази в горещите длани ...
805
6
Тъжно гледам навън през стъклото,
сив и празен миг отлетя...
Колко много и страшни въпроси
се родиха във тази тъга!
сив и празен миг отлетя...
Колко много и страшни въпроси
се родиха във тази тъга!
719
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
