Ако сърце откраднеш
Да бе изтропал силно в калдъръма,
но ти премина с коня си - унесен.
Не чух и повей лек в салкъма
със звук на тропот да се смеси.
Да беше спрял и просто, по човешки
за глътката вода да бе попитал.
А аз - във овехтелите си дрешки,
да ти подам от стомна ненапита.
Да беше нарисувал във картина
как дълго някъде ще ме обичаш.
Но ти тогава тихо ме отмина.
Боеше се за дълго да се вричаш.
По мъжки груб да бе ме грабнал,
аз нямаше да се изплаша.
Не знаеш ли - ако сърце откраднеш,
че ставаш двойно по-безстрашен.
Да бе ме викнал, докато е време -
сега е късно, вече съм нетвоя...
В галоп пристигна да ме вземе
друг принц, поспрял на водопоя.
14.04.2011*
© Юлия All rights reserved.
Благодаря ти!
