Ако те питат никому не казвай
Ако те питат никому не казвай,
луната я заклех, да си мълчи.
Нощта ще крие в звездната си пазва,
добрите ми и влюбени очи.
Ако те питат, нека да не знаят
и клюката стогласа да мълви,
че знаем с тебе как изглежда раят,
да знаем. Забранен ни е. Уви.
Ако те питат нека онемеят
словата ти. С любов ги покори.
Кажи им тихо: Вярвате ли в нея?
Тя тихичко ще дойде призори,
ни ад ни раят с тежките си двери,
не ще успеят да я спрат. Нали?
И вас, и мене с обич ще намери,
и звезден дъжд в съня ще завали.
Ако те питат... нека да те питат,
ти само мене влюбена помни...
Там, дето няма време аз съм скрита.
Попитат ли те - мене обвини.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
