Ако те попитам...
През огъня на страстта преминах,
забравила за болката от нейния пожар,
отхвърлях всяка мъка и отричах,
че някой ден и аз ще бъда мъртва от любов.
Така за мен минава всеки сивкъв ден,
в заблуда и надежда за любов,
и все по-сигурно разбирам,
че липсва в теб прашинка за живот.
Е, ясно е, че няма да те имам
и чужд ще си останеш ти за мен,
но няма да е срамно, ако те попитам
щастлив ли си ти днес без мен?
Макар да знам, че отговор едва ли ще получа,
аз смятам, че е по-добре да се науча,
че на един в живота му веднъж поне,
му се пада и от любов той да умре!
забравила за болката от нейния пожар,
отхвърлях всяка мъка и отричах,
че някой ден и аз ще бъда мъртва от любов.
Така за мен минава всеки сивкъв ден,
в заблуда и надежда за любов,
и все по-сигурно разбирам,
че липсва в теб прашинка за живот.
Е, ясно е, че няма да те имам
и чужд ще си останеш ти за мен,
но няма да е срамно, ако те попитам
щастлив ли си ти днес без мен?
Макар да знам, че отговор едва ли ще получа,
аз смятам, че е по-добре да се науча,
че на един в живота му веднъж поне,
му се пада и от любов той да умре!
© Силвия Спасова All rights reserved.
има какво да поработиш още.
