Ако те видя... завинаги ще полудея от любов
Ако те видя на живо, завинаги ще полудея от любов.
Обичам те, дори и за секунда няма да престана да го мисля.
В момента,в който те забравям, ти ми се усмихваш.
Как мога така да обожавам теб, кажи ми, защо така ми липсваш?
Налагам си какви ли не задръжки,
бичувам се, излагам се със стихове близнаци,
какво да сторя, как бих могъл да те освободя от таз неволя,
да те обича смотаняк, страхуващ се дори и от една усмивка твоя.
А иначе съм смел, като бродяга,
във виртуала няма кой да ме поваля,
но стане ли въпрос да видя теб, и изтрезнявам,
душичката ми жалка в мигом се скатава.
Намерих друга да обичам вместо теб –
прекрасна, чувствена душа,
в момента, в който аз те фокусирам, всичко в мене
изтръпва и те желае само тебе.
Защо си ми в ума, щом нямам никаква надежда?
Защо ли те жадувам във всеки миг на слабост?
Не е ли вярно, че когато истински обичаш лудо,
оставяш я да прецени сама дали обича теб или пък нещо друго.
Защо те обожавам, даже без да те познавам?
Защо в ума си искам все да те закрилям?
То няма от кого, освен от мен да те опазя... аз разбирам,
но въпреки това обичам те и се надявам.
Защо си толкова идеална във очите ми?
да, душата ти е приказно красива,
какво да кажа пък за тялото ти, то е жива самодива.
Защо си толкова красива и добра, кажи ми?
Ако те видя... аз завинаги ще полудея от любов,
не се съмнявай, даже да го скрия,
в сърцето ми завинаги ще си останеш моята магия.
Обичам те, любов, обичам те... не крия.
© Калоян Тодоров All rights reserved.
