Jan 18, 2007, 3:07 PM

Ако в любовта си изгорял

  Poetry
819 0 15

 


Ако в любовта си изгорял

чрез поведение безрасъдно,

преставаш да се чувстваш вече цял

и преживяването е оскъдно,

а с признанието, че бил си луд,

почваш поетично да умуваш-

признаваш, че нахлува много студ,

с любов не можеж да целуваш.

Иска ти се топло да се вричаш,

но си вече с нарушена мяра,

а да можеш жарко да обичаш,

ти е нужна истинската вяра,

но какво да правиш, казваш:”Боже!”

в опит съвестта си да приспиш,

че разбрал си вече, че не може

цялостта с парчета да твориш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се на разбирането ти, Анета.
    Поздрав!
  • Към Филантроп:
    Развиваш идеята по невероятен начин.
    Поздрав!
  • "че разбрал си вече, че не може
    цялостта с парчета да твориш."

    Дори да ги залепиш, счупетото личи,
    остава най крехката част и винаги
    има опасност пак там да се пречупи.

    Поздрав и усмивка.
  • ...или тази,която улучиш да превърнеш в единствена...
  • ...от които трябва да улучиш единствената, нали така Никол!?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...