Ако за миг очите си затворя,
политам като птица над морето,
със вятъра игрив вълните поря
и сливат се морето и небето.
Превръщам се във чайка белокрила
и хоризонтът в зениците се оглежда.
Намирам в полета си сила,
намирам в пътя си надежда.
И стигам там, при теб, измръзнала и боса,
преборила вълните, ветровете.
В сърцето си за тебе обич нося
и пак сме само двама, слети.
© Генка All rights reserved.