Генка Богданова
Ако загубим скъп човек,
в сърцето ни гори жарава,
душата срещу Бог въстава,
ако загубим скъп човек.
Ако загубим ний любим
сърцето тръпне в изнемога,
в плен на мъка и тревога,
и дълго плачем и скърбим.
Загубим ли човек любим,
ще дойде време да узнаем,
че само е привиден „КРАЯ“
и на Съдбата ще простим.
От любовта ще вдигнем храм,
за незабравимия любим,
със спомен ще го възкресим
и утеха ще открием там.
© Генка Богданова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
