Ако знаеше...
Ако знаеше...
Ако знаеше само,
колко много за мен е една думичка, малка макар,
подарена от теб!
Ако знаеше само,
с колко трепет очаквам тъй краткото щастие
да чуя гласа ти -
мечтан,
почти нереален,
толкова силно жадуван!
Ако знаеше само,
една ласка небрежна от твоите силни ръце
какво е за мен,
за мойто сърце наранено,
за пустата гола душа!
Ако знаеше само,
как покълва живот от всеки лек полъх,
напомнящ за теб
и колко време крепи ме всеки твой
най-малък жест!
Ако знаеше само...
И ако искаш да знаеш...
Може би щеше да бъдеш по-щедър
на думи изречени,
на кратките срещи,
макар и обречени,
може би, все пак би ми повярвал,
че съм истинска -
до дъно душата разкрила си,
без корист,
без похот,
без наглост...
А само безумно,
безнадеждно,
до слабост обичаща!
© Калина Томова All rights reserved.
