klemenTINA (Калина Томова)

Рождение 🇧🇬

Лъчите на слънцето сякаш за първи път виждаха море! С такъв възторг потапяха светещите си шапчици в синевата на водата, че от вдъхновението им вълните палеха малки искрящи фенерчета и ги размахваха призрачно над гребените си.
Тя стоеше на безмълвния бряг, онемяла от почуда. Гледаше в захлас и броеше ...

klemenTINA

Prose » Others

2013-07-06T23:31:39+03:00 980 1

Амнезия 🇧🇬

Болеше я толкова много, че нямаше сили да помръдне. А как ѝ се искаше да побегне... Искаше ѝ се да затича безумно нанякъде и с движението да пропъди болката.
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2011-01-08T20:48:15+02:00 1.2K 1

Сценаристите в реалния живот - 3 🇧🇬

(продължение)
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2010-08-13T12:37:30+03:00 1.2K 1

Сценаристите в реалния живот - 2 🇧🇬

(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2010-08-11T09:08:48+03:00 1.1K 1

Сценаристите в реалния живот - 1 🇧🇬

Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2010-08-07T00:24:58+03:00 1.1K

Фернандо и Мария - 4 🇧🇬

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2010-07-25T23:12:33+03:00 1.2K

Фернандо и Мария - 3 🇧🇬

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2010-07-23T12:23:03+03:00 1.1K

Фернандо и Мария - 2 🇧🇬

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
3
Мария танцуваше... Танцът бе част от душата ù – откак се помнеше. Когато ритъмът на музиката потънеше в нея, нещо отвътре се отключваше и я завладяваше, а тялото й – податливо като мек восък, следваше невидимите вибрации на всеки тон. Ма ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2010-07-22T13:28:30+03:00 1.1K

Фернандо и Мария - 1 🇧🇬

Една история за необяснимите поврати в любовта
Понякога нещата се случват необяснимо защо – по неясни за нас причини. Оказали се на предела на своите възможности, загърбили себе си и това, което сме били, се налага да превъзмогнем всички предели, до които сме достигнали, за да продължим... и да се п ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2010-07-21T15:01:16+03:00 1.1K

Приказка за Светлината 🇧🇬

- Не ме наранявай, моля те! – гласът й трепереше, едва се процеждаше през гърлото. Нещо я душеше и думите трудно се изтръгваха от пресъхналите й устни. Сълзите бяха на ръба на очите й – нейните доскоро весели очи.
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2010-07-17T11:03:56+03:00 2.4K 2

Лабиринт 🇧🇬

Толкова исках да те докосна... Ако знаеш как протягах премръзнали длани към лицето ти и колко пъти имах усещането, че долавям дъха ти, от което ми ставаше по-топло и уютно. Поне в момента. После заблудата изплуваше победоносно и изтикваше далече встрани моите грешни видения. За да остана отново сама ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2009-07-08T10:49:45+03:00 1.1K 2

Спомен 🇧🇬

Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдр ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2009-07-07T14:33:36+03:00 1.1K 1

Ж е н а 🇧🇬

Ж е н а
Когато Господ разделил Човека на две, оформил първо Мъжа – Той си знае защо! Вложил в него своите скрити енергии, сила, физическа мощ. Дал му мъдрост, но скрил я дълбоко, сам да я търси, прилага, съгражда. Дал му стремежа към новото, дързостта да превзема, смелостта да воюва за себедоказване ...

klemenTINA

Essays » Philosophical

2009-04-09T01:58:31+03:00 2.2K 1 3

З а щ о? 🇧🇬

З а щ о?
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2009-04-08T08:25:10+03:00 1.6K 3

Т р ъ п к а 🇧🇬

Т р ъ п к а
Беше обикновен пролетен ден. От слънцето капеше злато. Но надали някой забелязваше. Хората отдавна загубиха своите способности да виждат тези неща. Те имаха много по-важни дела – потънали в самите себе си, се изживяваха като своеобразен център на света.
А слънцето пееше и сипеше злато... ...

klemenTINA

Prose » Others

2009-04-07T09:05:21+03:00 1.3K

Случайност 🇧🇬

Случайност
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2009-02-10T17:54:43+02:00 1.3K

Пътешествие с двупосочен билет 🇧🇬

Когато тръгнах, нямаше как да знам, че билетът ми е с направление – ад (и обратно!). Мислиш ли, че бих тръгнала просто така? При това с ентусиазъм? И с нетърпение?
О, не! Дори в цялата си импулсивност и авантюристичността на своя дух, бих се позамислила.
Ти смяташ, че адът е измислица? Някаква приум ...

klemenTINA

Prose » Others

2009-01-25T20:52:21+02:00 1.3K 3

До вас, приятели мои! 🇧🇬

Приятели мои!
Искам да ви кажа здравейте!
Искам да ви кажа колко много ми липсвате!
Искам да ви кажа, че не съм се изгубила и не съм се предала, макар да съм потопена в последното дъно на ада!
Искам да ви кажа, че няма как да разкажа с какво имам да се преборя, за да бъда отново сред вас, за да мога ...

klemenTINA

Essays » Others

2008-09-17T07:25:55+03:00 2.2K 2

Звездата 🇧🇬

Звездата
Звездата трепкаше с искрящи очи в тъмната нощ. Небето наоколо бе обсипано с безброй други звезди, всяка от тях - сияйна и сигурна в себе си. Но в пространството имаше още толкова място! За още и още звезди! Тогава? От какво се плашеше непознатата малка звезда? Другите дори не я забелязваха, ...

klemenTINA

Prose » Others

2008-07-15T16:25:37+03:00 1.2K 2

Стига ми 🇧🇬

Стига ми и мисълта
за някакво вълшебство...
Потънала в безмълвието
на безбрежното море,
пречиствам се ...

klemenTINA

Poetry » Other

2008-07-08T08:15:35+03:00 1.1K 6

Прозрение 🇧🇬

Прозрение
Не знам, не помня вече откога
в душата си не съм надниквала.
Със себе си останала сама,
отдавна, толкова отдавна не съм бивала! ...

klemenTINA

Poetry » Other

2008-07-05T01:23:31+03:00 1K 6

Необятност 🇧🇬

животът ми е като фин прашец -
печално дребен, пълен с изкушения,
създаден от великия Творец.
Захвърлена сред бляскави галактики,
душата ми с надежда търси път. ...

klemenTINA

Poetry

2008-07-04T07:26:19+03:00 1K 6

Пеперуда 🇧🇬

Пеперуда пропърха в мечтите ми... Мисълта неуловимо трепна с обновени очи - тя толкова дълго беше самотна, безмълвна, вглъбена в проблемите, че забрави да ражда мечти. Пеперудата я пробуди с нежния трепет на призрачните си криле. От неуловимото фино движение се създаде заряд, тишината затрептя от въ ...

klemenTINA

Prose » Others

2008-07-03T06:51:03+03:00 1.3K

Слънчогледи 🇧🇬

Слънчогледи
Слънчогледи печални, чела наклонили,
не тъгувайте в залеза тих,
че денят ви напуска, смутен си отива,
в бездихание поглед склонил! ...

klemenTINA

Poetry » Other

2008-07-02T08:20:46+03:00 968 2

Бях... 🇧🇬

Бях...
в морската стихия.
Бях бяла пръска
в гребен на вълна.
Бях песъчинка ...

klemenTINA

Poetry » Love

2008-07-01T06:53:31+03:00 1.4K 5

Кафе за душата 🇧🇬

Кафе за душата
Чаша топло ароматно кафе може да достави такова удоволствие понякога! Сядаш ритуално бавно, вземаш внимателно в ръцете си димящата чаша и отпиваш горчива глътка с такава наслада, сякаш в нея е вложена цялата благост на този живот! Колко е хубаво! Когато в душата ти е създадена атмосфе ...

klemenTINA

Essays » Others

2008-06-28T00:18:36+03:00 2.4K 5

Слънцето - птица 🇧🇬

Слънцето - птица
Живея на запад - посоката на тази част от континента, към която така се стремим! Късмет! Всеки не може да живее на запад, нали? Това ми дава и друго предимство - всяка сутрин да вървя на изток... от рая. И аз, разтеглена някъде там - между лукса на запада и обещанията на рая, отмерв ...

klemenTINA

Essays » Others

2008-06-27T08:10:03+03:00 1.7K

Жена 🇧🇬

klemenTINA

Poetry

2008-06-26T23:10:13+03:00 921 2

Новото време 🇧🇬

Новото време
(Мисли, изказани на глас)
Европа, та Европа! Ето ти я! Тя в нас и ние в нея! Кой къде е точно, кой пръв, кой последен, старо или ново е съжителството,... все едно. Какъв е смисълът от подобни въпроси? Тя Европата си е една! И ние също! Това не е същественото. Друго е важно, но то се раз ...

klemenTINA

Essays » Civic

2008-06-25T00:46:07+03:00 2.2K 1 1

Полет над себе си 🇧🇬

Полет над себе си
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...

klemenTINA

Prose » Short stories

2008-06-24T14:37:41+03:00 1.8K

Някога, някъде... 🇧🇬

Улицата е празна. И глуха. Само тишината разтваря премръзнали пръсти и се опитва да се вкопчи в заобикалящото я пространство. Но те продължават празно да стърчат, защото освен прозрачни илюзии и ехото от нищото, друго не е останало.
Сама съм. По празната улица търся себе си, но ми е трудно да се отк ...

klemenTINA

Essays » Philosophical

2008-06-22T00:51:14+03:00 1.9K 1

Мистерия 🇧🇬

Мистерия
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...

klemenTINA

Prose » Others

2008-06-21T01:12:48+03:00 1.3K 1

Изповед за любовта 🇧🇬

Изповед за Любовта
(уловено буквално от тишината...)
Любовта е магия! Тя дава на живота криле и смисъл! Оправдава трудното бродене между хладните сенки на злото. Врата е към прошката, която ще ни помогне да разчистим пътя пред себе си, за да минем през него изправени, със сияйни очи, от които ще стр ...

klemenTINA

Essays » Philosophical

2008-06-20T06:53:39+03:00 4.5K 1 2

Благодаря... 🇧🇬

Благодаря...
Когато поисках да кажа нещо, думите се разбягаха като уплашено ято. Все едно нечии тромави стъпки изтрещяха в тишината и разкъсаха покоя й. Всъщност, като че ли най-уплашена от всички остана душата ми. Дали ще успее да се изрази по най-точния начин? Дали ще съумее да подреди думите така ...

klemenTINA

Essays » Others

2008-06-19T11:16:43+03:00 5.4K 7

Нощен монолог 🇧🇬

Нощен монолог
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...

klemenTINA

Prose » Others

2008-06-18T07:21:58+03:00 1.4K 1

Изгрев над морето 🇧🇬

Небето е будно. И слънцето вече е закачило усмивката си над морската шир. Светлината, концентрирана в огнено жълто кълбо, търси своите пътища на изразяване. В сияйна мекота тя обгръща всичко наоколо. Както и да обхождаш брега, откъдето и да погледнеш набраздената морска снага, между теб и небето се ...

klemenTINA

Essays » Philosophical

2008-06-17T05:56:03+03:00 4K 1 1

А би могъл... 🇧🇬

Морето толкова жадуваше за теб! Така очакваше възторзи да запали във очите ти! Да уловиш магията на времето, притихнало в недрата му, мечтите и копнежите му, палещи до луда страст кипящите вълни, прострели бели длани с надежда тайна - да докоснат самотната снага на чакащия бряг, да развеселят душата ...

klemenTINA

Prose » Others

2008-06-15T16:06:14+03:00 1.3K 1

Ще те позная с душата си 🇧🇬

Ще те позная с душата си
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...

klemenTINA

Prose » Novellas and novels

2008-06-13T00:29:34+03:00 2.3K

Потокът на мисълта 🇧🇬

Потокът на мисълта
Потокът на мисълта засия в блестяща светлина и се понесе смело напред по непредсказуемите пътища! Заскача весело по склоновете на живота с надеждата да го озари в сиянието си и да го направи поне мъничко по-добър!
Светлината на мисълта бе пълна с енергия, която в своя екстаз се пр ...

klemenTINA

Essays » Philosophical

2008-06-12T06:52:32+03:00 2K 1 1

Приказка за една любов 🇧🇬

Уморен ли си? Сигурно да. Знам, ти си един ангажиран човек - като всички човеци на нашето време, притиснат натясно от своите проблеми. Но спри се за малко! Изслушай ме. Ще те разсея с една приказка странна. Дано те откъсне от делника прашен, за миг да забравиш престрелката с времето. В живота не вси ...

klemenTINA

Prose » Others

2008-06-11T09:06:56+03:00 2.1K 2