Jul 1, 2025, 11:18 AM

Акорд прощален

  Poetry » Love
308 0 9

Пред твоя праг аз вече не стоя!

Кръвта ми как пулсира няма да я чуеш!

Сърцето ми те някак преболя …

Пантофките на друга може да обуеш

 

Престанах и да плача във нощта!

Дори изхвърлих счупената чаша!

Виж залеза простил се с любовта

и открий какво за тебе знача.

 

Ще потърсиш стъпките ми в нощта!

В леглото ти от мен отдавна няма диря!

Сърцето ти разбра ли що е самота?

Акорд прощален аз за тебе ще изсвиря.

 

И нека да е ясно, че не те виня

и може даже да съм благодарна.

Душата си аз мога да взривя,

но на себе си ще бъда вярна!

 

Наздраве! Хайде, чашата вземи!

Очите ми отново може да погледнеш.

Не ще намериш вече огъня им ти

Сълзите си едва ли ще избегнеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...