Nov 19, 2010, 2:00 PM

Акростих

  Poetry » Civic
1.1K 0 3

                 А К Р О С Т И Х

 

  Аз   м и с л е х   си, че   т у к   е   м о я т  доМ

  Сред   гордите  балкани, под  небето синьО

  Е д н а      н а д е ж д а      т л е е ш е,   н а л И

  Гласът   на   правдата  не   беше  само  клиП

  А    той,  г л а с ъ т,  превърна    се   във   хоР

  На    гласове   нестройни, гневни, изтощенИ

  А л а       к ъ д е      о с т а н а      м а м е щ и Я

  Клип със обещания  при всеки следващ воТ

Ъ п с у р д“- н о    с т а н а    н а ш' т о    битиЕ

  Д а л е ч е н   път   з а щ о   ли  всеки  е  поеЛ

  Е д в а     л и     в с и ч к и    с м е    предателИ?

 

 

                септември 1991

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Цокев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...