Nov 19, 2010, 2:00 PM

Акростих

  Poetry » Civic
1.1K 0 3

                 А К Р О С Т И Х

 

  Аз   м и с л е х   си, че   т у к   е   м о я т  доМ

  Сред   гордите  балкани, под  небето синьО

  Е д н а      н а д е ж д а      т л е е ш е,   н а л И

  Гласът   на   правдата  не   беше  само  клиП

  А    той,  г л а с ъ т,  превърна    се   във   хоР

  На    гласове   нестройни, гневни, изтощенИ

  А л а       к ъ д е      о с т а н а      м а м е щ и Я

  Клип със обещания  при всеки следващ воТ

Ъ п с у р д“- н о    с т а н а    н а ш' т о    битиЕ

  Д а л е ч е н   път   з а щ о   ли  всеки  е  поеЛ

  Е д в а     л и     в с и ч к и    с м е    предателИ?

 

 

                септември 1991

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Цокев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....