Акростих
А К Р О С Т И Х
Аз м и с л е х си, че т у к е м о я т доМ
Сред гордите балкани, под небето синьО
Е д н а н а д е ж д а т л е е ш е, н а л И
Гласът на правдата не беше само клиП
А той, г л а с ъ т, превърна се във хоР
На гласове нестройни, гневни, изтощенИ
А л а к ъ д е о с т а н а м а м е щ и Я
Клип със обещания при всеки следващ воТ
„Ъ п с у р д“- н о с т а н а н а ш' т о битиЕ
Д а л е ч е н път з а щ о ли всеки е поеЛ
Е д в а л и в с и ч к и с м е предателИ?
септември 1991
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Цокев Всички права запазени
