Актьорски неволи по Шекспировски
Ето пак се потапям в сюжета -
ти си с маска, със шпага съм аз,
на балкона стои Жулиета,
а бавачката гледа към нас!
Жулиета е твоя изгора,
от години ѝ пращаш цветя!
Тя е влюбена във режисьора,
а бавачката ти е жена!
Аз пък трябва във стих да възпея
Жулиета, неспир да редя,
че съм нейният верен Ромео!
Ако беше бавачката – да!
С Жулиета не сме си прилика,
от бавачката съм запленен!
(Режисьорът къде съм ме пита
и ме гледа направо вбесен!)
Този Шекспир така е объркал
персонажи, злощастни съдби…
И накрая лежа като мъртъв
от любов и от страсти убит!
Няма как, аз съм в главната роля
и това е актьорска игра!
Аплодирайте, много ви моля,
все пак Шекспир така пожела!
© Елка Тодорова All rights reserved.
