21.04.2018 г., 22:43

Актьорски неволи по Шекспировски

893 5 11

 

Ето пак се потапям в сюжета -

ти си с маска, със шпага съм аз,

на балкона стои Жулиета,

а бавачката гледа към нас!

 

Жулиета е твоя изгора,

от години ѝ пращаш цветя!

Тя е влюбена във режисьора,

а бавачката ти е жена!

 

Аз пък трябва във стих да възпея

Жулиета, неспир да редя,

че съм нейният верен Ромео!

Ако беше бавачката – да!

 

С Жулиета не сме си прилика,

от бавачката съм запленен!

(Режисьорът къде съм ме пита

и ме гледа направо вбесен!)

 

Този Шекспир така е объркал

персонажи, злощастни съдби…

И накрая лежа като мъртъв

от любов и от страсти убит!

 

Няма как, аз съм в главната роля

и това е актьорска игра!

Аплодирайте, много ви моля,

все пак Шекспир така пожела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трагикомичен и весел, жизнерадостен стих, с вплетено умело тънко чувство за хумор
  • Благодаря Ви, Патрисия!
  • Много ми харесал Поздравления!
  • Благодаря за хубавите думи, Кери!
  • Браво! Нали все пак е главна роля... Сетих се за оня виц, дето един се жалвал на жена си, че вече не свири първа цигулка май, а тя му казала да е благодарен, че все още е в оркестъра... Благодаря за усмивките, нищо че лирическия хич не му е до смях, ама щом Шекспир нарежда...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...