Аквамарин
Изгубват в мрака бреговете очертания.
Предначертаният ми път е двупосочен...
Водата дави всички съхнещи желания,
а в плитчините мъдростта е най-дълбока.
Дилемата е жажда за попътен вятър.
Най-хладно е след топлите течения.
Бленуваният пристан е събуден кратер,
изригващ в мене лавата си от съмнения.
Потяпям тъмната си половина под водата
и като айсберг пак от себе си отплувам.
Не бих винил нощта, че счупен е компаса,
ако умея още по звездите да пътувам,
но вече все по-трудно ветрове събирам
над изтънялата повърхност на вълните.
Не мога с лекота отново перли да намирам,
когато парят остро водораслите очите.
Понякога съм цялата аморфност на водата
щом неизбежната цикличност ме прегърне.
Разбирам колко съм подвластен на луната,
едва когато приливът на сушата ме върне.
© Георги All rights reserved.
