Аларма

Високо казвам в кръчмата стихотворение.

(Какво? - не сте ли виждали пиян поет!)

Наоколо се пулят, мене ми не дреме

и смело пресушавам чашата с мискет.

Изряден чичко гледа ме критично.

Две лъскави мадами сдържат своя смях...

Самодоволен фукльо прави се на личност...

От мутра чувам: "Тоя плаче за пердах!"

Едно невръстно най-противно ми се плези,

а майка му побутва кроткия съпруг...

Накипва бунтът ми - сто градуса по Целзий -

и иска ми се да ударя със юмрук...

Че в тоя град гъмжи от сноби, фарисеи!

Че тарикати драпат днес да са на власт!

Един народ подобно стадо си пасе и

слугува раболепно и си прави пас...

Че много днешни феодали са еснафи!

Че кръгозорът нисък е - до сит търбух!

Че всичко е в ръцете на жестока мафия!

Че има само плът, материя - без дух!

Заканва ми се с пръсти слисаният барман

с категоричен жест: ще те изгоня вън!

А аз сега съм целият една аларма -

да будя спящите с камбанния си звън!