Аларма
Аларма
Високо казвам в кръчмата стихотворение.
(Какво? - не сте ли виждали пиян поет!)
Наоколо се пулят, мене ми не дреме
и смело пресушавам чашата с мискет.
Изряден чичко гледа ме критично.
Две лъскави мадами сдържат своя смях...
Самодоволен фукльо прави се на личност...
От мутра чувам: "Тоя плаче за пердах!"
Едно невръстно най-противно ми се плези,
а майка му побутва кроткия съпруг...
Накипва бунтът ми - сто градуса по Целзий -
и иска ми се да ударя със юмрук...
Че в тоя град гъмжи от сноби, фарисеи!
Че тарикати драпат днес да са на власт!
Един народ подобно стадо си пасе и
слугува раболепно и си прави пас...
Че много днешни феодали са еснафи!
Че кръгозорът нисък е - до сит търбух!
Че всичко е в ръцете на жестока мафия!
Че има само плът, материя - без дух!
Заканва ми се с пръсти слисаният барман
с категоричен жест: ще те изгоня вън!
А аз сега съм целият една аларма -
да будя спящите с камбанния си звън!
© Върбан Колев All rights reserved.
