Sep 27, 2009, 1:12 AM

Алекс си отиде

Poetry » Other

1.3K 0 2

Червени очи
Зачервено лице
Тъжна душа
Свито сърце

Болка ОГРОМНА
Раната – нова
Ръцете треперят
Очите - и Те

Мечтите се спират
И питат – "Накъде?"

Ръцете ми пишат
Сърцето - и То

Поглед размазан от парещи сълзи
Лицето ми пари от техните следи

Последна прегръдка
Последният допир
Последна усмивка
А след нея сълзи
След тях самотата
След тях тези думи
Толкова скрити и истински – уви

Толкова много неща неказани
Толкова много чувства непоказани
Толкова много време изгубено
И толкова много спомени загубени

Последната дума докато си тук -
„Алекс, обичам те! Ти си моя най-добър приятел!”

Но

Алекс си отива
А аз не мога да я спра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galenaGV (Галена Воротинцева)

Алекс си отиде...Върнах се тук. Заради човешкото чувство и заради стиховете. Поздрав!

2009-10-05T23:18:52+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Ръцете ми пишат
сърцето - и то...
Хубаво е да изпращаш със стих...Благородно е!Извън поезията - щастие да бъде!

2009-09-27T08:42:23+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0