Наркотици. Алкохол.
Безброй цигари.

Задръстен бял дроб

в гърдите ми пари.

Убивам мъката със тях.

Отпращам мислите в ума си.

Във тях присъстваш само ти 

и често виждам те в съня си.

Лицето ти стократно си представям,

лицето ти - тъй тъжно и изпито.

Тъгата ти - аз кротко я улавям,

страданието, във сърцето скрито.

Аз мога ли, кажи, да ти помогна?

Нещичко да сторя, да се почувстваш по-добре?

И с помощта ми мъката да превъзмогнеш,

да се погрижа както за дете...?

Бих искала душата ти да излекувам,

парчетата от твоето сърце да събера.

Да те обичам, без да се преструвам,

до теб да бъда, без отплата за това.

Това си мисля. Алкохолът

замъглил е моето съзнание,

и седнала смирено в хола,

аз търся в него упование...

И пуша аз цигара след цигара,

гася едната, после паля друга,

и като тях душата ми изгаря - 

желая да съм с тебе до полуда...