Алкохолна гюрултия @
Среднощна гюрултия се дочува
от комшиите на горния етаж.
То бяха крясъци, трещене, чудо -
патрулките дойдоха пак до нас...
Пък нашичкия... алкохолен призрак -
със нос червен, по потник и с балтон,
по чехли беше се изхлузил,
жена му - с ролки, гледаше кат' пън.
И той ни вика: Хора, помогнете,
че тази, моята, е много зла жена.
Думите реди така: Не давам, вика,
да ми пиеш тук, ни пред входната врата!
А аз си льоках кротичко ичкийката,
на чЕрдже вън... замезвах със салатка,
когато тая, мойта хала, връхлетя
и думна ме в главата със бутилката.
Затуй ви звъннах аз, момчета милички,
че сал' вий можете реда да въдворите.
На тоя женски змей акъл налейте -
че да ми дава... А рецепторите,
милите, от нейните коварни удари
направиха ми мозъка - пихтия.
Вода дори сега да си наливам,
ще ми се струва - ужас - кат' ракия.
Аз зная, че след кървавата нощна свада
аверите ми ще ме спукат от бъзици.
Че вече няма да съм като тях нормален -
без нюх, със шут изгонен и без... нежни ц...и!
© Петя Кръстева All rights reserved.
