Амфора
На Емо
Препълнена съм с лято. И с тъга.
На морско дъно амфора съм. Стена.
Далеч пред мен е някъде брега,
а хоризонтът е безкръвна вена.
Побрала сянката на всичките вини
и всички женски грешки на земята,
душата ми бе призрак дълги дни,
във мрежа от въпроси все се мяташе.
Остана дъх от нежност нейде в мен
и спомен за очите ти кафяви.
Шепти по здрач прибоят уморен,
че любовта живота ни скъсява.
Изтича лятото сега. Като вълнà.
Със мидички морето ме завива.
В подводната прозрачна тишина
дочух гласа ти. И заспах щастлива!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Затрогващо, с много силно въздействие е това изповедно стихотворение... Позволяваш ли да те прегърна, Нина?
-
!!!*
-
Трогателно изказване на сърцето! Красиво! Вярвам, че само любовта не умира! Всичко друго има начало и край!
-
Пишеш със сърцето си.
-
Да, ако любовта е пълно отдаване на другия човек, ти му даваш и част от твоя живот...но това чувство е прекрасно ....а дните , в които си неразбран, самотен, нелюбим са се скъсили ...
-
"любовта живота ни скъсява."
Впечатли ме това смело твърдение... -
Нямам думи! Толкова силно въздействие...
-
Чудесно!
-
Много обич има тук. Поздрав!
-
Много ми е познато, това, което си написала, Нина!
Хубава вечер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
