На Емо
Препълнена съм с лято. И с тъга.
На морско дъно амфора съм. Стена.
Далеч пред мен е някъде брега,
а хоризонтът е безкръвна вена.
Побрала сянката на всичките вини
и всички женски грешки на земята,
душата ми бе призрак дълги дни,
във мрежа от въпроси все се мяташе.
Остана дъх от нежност нейде в мен
и спомен за очите ти кафяви.
Шепти по здрач прибоят уморен, ...