Амфора
На Емо
Препълнена съм с лято. И с тъга.
На морско дъно амфора съм. Стена.
Далеч пред мен е някъде брега,
а хоризонтът е безкръвна вена.
Побрала сянката на всичките вини
и всички женски грешки на земята,
душата ми бе призрак дълги дни,
във мрежа от въпроси все се мяташе.
Остана дъх от нежност нейде в мен
и спомен за очите ти кафяви.
Шепти по здрач прибоят уморен,
че любовта живота ни скъсява.
Изтича лятото сега. Като вълнà.
Със мидички морето ме завива.
В подводната прозрачна тишина
дочух гласа ти. И заспах щастлива!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
