Анатема
***
До голо ограби ме, взе всички мечти –
уж съвсем за малко, за да се съвземеш.
Протегна ревниво към мен Косата,
разстла милостиво красиви лъжи
и не разбрах кога разпъна на кръст
Душата.
Със Съдбата подхвърлихте зар:
кой ще влуди нощта ми ледна.
Спечели ти, изсмя се със лъст –
злокобно на Ада обрече ме в дар,
прокле ме и завеща ми омраза
неземна.
Бясно извика най-лошото в мен:
Апокалипсис греховен възкръсна.
Но – пази се, ще бъдеш пленен,
завлечен и ти в грозната бездна,
в която жестоко ме блъсна!
© Плами All rights reserved.
Браво,Плами,отново страшен стих! 
