Oct 6, 2010, 11:48 AM

Анатемосване на Мрака 

  Poetry » Phylosophy
861 2 27

Събува си чехлите Мрака

да влезе в дома ми на гости.

Нахалник! Аз Слънцето чакам!

Вратата за тебе - залостих!


С упорство прогоних от прага

страха -  ослепял  и  тревожен.

Не влизай! Отивай си! Бягай!

Съжителство с теб? Невъзможно!


Жестоко подстрига душата.

(Послушница бе в манастира.)

Сега я обличам в карати.

Светулки-мечти ги бродират.


Пастирка съм! Храня с надежда

деня си, от тебе отвлечен!

Към Изгрева днес го повеждам!

Бъди на забрава обречен!

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??