Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага
страха - ослепял и тревожен.
Не влизай! Отивай си! Бягай!
Съжителство с теб? Невъзможно!
Жестоко подстрига душата.
(Послушница бе в манастира.)
Сега я обличам в карати.
Светулки-мечти ги бродират.
Пастирка съм! Храня с надежда
деня си, от тебе отвлечен!
Към Изгрева днес го повеждам!
Бъди на забрава обречен!
© Мария Панайотова Всички права запазени