6.10.2010 г., 11:48 ч.

Анатемосване на Мрака 

  Поезия » Философска
862 2 27

Събува си чехлите Мрака

да влезе в дома ми на гости.

Нахалник! Аз Слънцето чакам!

Вратата за тебе - залостих!


С упорство прогоних от прага

страха -  ослепял  и  тревожен.

Не влизай! Отивай си! Бягай!

Съжителство с теб? Невъзможно!


Жестоко подстрига душата.

(Послушница бе в манастира.)

Сега я обличам в карати.

Светулки-мечти ги бродират.


Пастирка съм! Храня с надежда

деня си, от тебе отвлечен!

Към Изгрева днес го повеждам!

Бъди на забрава обречен!

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??