Анатемосване на Мрака
Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага
страха - ослепял и тревожен.
Не влизай! Отивай си! Бягай!
Съжителство с теб? Невъзможно!
Жестоко подстрига душата.
(Послушница бе в манастира.)
Сега я обличам в карати.
Светулки-мечти ги бродират.
Пастирка съм! Храня с надежда
деня си, от тебе отвлечен!
Към Изгрева днес го повеждам!
Бъди на забрава обречен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
