Анфас - близък план
Тези бледи страни със унило полегнали скули
като килнати фарове, спрели да борят прибоя,
тези устни, безсилни от толкова казани думи,
уморени от избори между викá и покоя,
тези стръмни клепачи, все по-надълбоко стаили
зад ресниците сълзи и смях в разточителни дози,
тази храбра брадичка, върха си във времето впила,
като флагче, побито в сърцето на Южния полюс
и пътечките, тръгнали с тежки, несигурни стъпки,
като сбъркали пътя, но драпащи смело пияници,
сяли птичи следи край очите и в мрежи по-тънки
и от сянка на лъч вплели болки и минали празници.
Като дуло дими обективът – разстрел или снимка,
запечата лика ми, но не за албум – за хербарий.
Ще ти стигнат ли, мили, цветята, издъхнали в билки,
или моята старост и теб неподготвен завари?
© Росица All rights reserved.
