Тези бледи страни със унило полегнали скули
като килнати фарове, спрели да борят прибоя,
тези устни, безсилни от толкова казани думи,
уморени от избори между викá и покоя,
тези стръмни клепачи, все по-надълбоко стаили
зад ресниците сълзи и смях в разточителни дози,
тази храбра брадичка, върха си във времето впила,
като флагче, побито в сърцето на Южния полюс
и пътечките, тръгнали с тежки, несигурни стъпки,
като сбъркали пътя, но драпащи смело пияници,
сяли птичи следи край очите и в мрежи по-тънки
и от сянка на лъч вплели болки и минали празници. ...