19.02.2011 г., 15:21 ч.

Анфас - близък план 

  Поезия » Друга
1226 0 21

Тези бледи страни със унило полегнали скули

като килнати фарове, спрели да борят прибоя,

тези устни, безсилни от толкова казани думи,

уморени от избори между викá и покоя,

 

тези стръмни клепачи, все по-надълбоко стаили

зад ресниците сълзи и смях в разточителни дози,

тази храбра брадичка, върха си във времето впила,

като флагче, побито в сърцето на Южния полюс

 

и пътечките, тръгнали с тежки, несигурни стъпки,

като сбъркали пътя, но драпащи смело пияници,

сяли птичи следи край очите и в мрежи по-тънки

и от сянка на лъч вплели болки и минали празници.

 

Като дуло дими обективът – разстрел или снимка,

запечата лика ми, но не за албум – за хербарий.

Ще ти стигнат ли, мили, цветята, издъхнали в билки,

или моята старост и теб неподготвен завари?

© Росица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??