Ангел без криле
Секундичка преди да се родя,
Утробата на Мама се разтресе,
Изтръска ме направо през кръвта,
Ранен бях аз, но удара понесох.
Животът да не види той от нея,
Реши да ме опръска със отрова,
Ала появи се стара Фея,
И върна ме във Майчина утроба.
Утробата прокле ме - аз да търся,
Истина в реалност от Лъжи,
Заплаках и сълзите не избърсах,
А Феята ми каза: "Не плачи!"
"Аз върнах те и преродих те - ето!
Сега си силен - удара поел.
Недей да плачеш - вгледай се в небето -
Една звезда ще те направи смел!"
И вгледан някъде в небитието,
Търсех аз следи от светлина,
Но само облаци покриваха небето,
Където беше моята звезда.
Очите ме боляха да се взирам,
Да търся капчици от светлина,
А вместо звезди аз да намирам,
Отблясъци на черна самота.
Търсех Феята и я проклинах,
Ала тя така и не дойде,
Остави ме самичък да се взирам,
Във ужаса на празното небе.
Тогава стана чудо! Падна Ангел!
Дари ме той със своите криле,
Над облаците гъсти аз политнах,
И що да видя - не Звезда, а ДВЕ!
Едната ме дари с любов и нежност,
А другата дари ме със сърце,
И загледан във земята, сякаш цяла вечност,
Обикнах паднал Ангел без криле.
Ала тогава облаците стари,
Сгъстиха се и Ангела изчезна,
И като група изгладнели твари,
Ме всмукаха във бездната си черна.
Сърцето ми тогава спря да бие,
Изчезнаха и двете ми криле,
Човешко е Любов да те убие,
Нечовешко - да си без сърце!!!
Утробата на Мама се разтресе,
Изтръска ме направо през кръвта,
Ранен бях аз, но удара понесох.
Животът да не види той от нея,
Реши да ме опръска със отрова,
Ала появи се стара Фея,
И върна ме във Майчина утроба.
Утробата прокле ме - аз да търся,
Истина в реалност от Лъжи,
Заплаках и сълзите не избърсах,
А Феята ми каза: "Не плачи!"
"Аз върнах те и преродих те - ето!
Сега си силен - удара поел.
Недей да плачеш - вгледай се в небето -
Една звезда ще те направи смел!"
И вгледан някъде в небитието,
Търсех аз следи от светлина,
Но само облаци покриваха небето,
Където беше моята звезда.
Очите ме боляха да се взирам,
Да търся капчици от светлина,
А вместо звезди аз да намирам,
Отблясъци на черна самота.
Търсех Феята и я проклинах,
Ала тя така и не дойде,
Остави ме самичък да се взирам,
Във ужаса на празното небе.
Тогава стана чудо! Падна Ангел!
Дари ме той със своите криле,
Над облаците гъсти аз политнах,
И що да видя - не Звезда, а ДВЕ!
Едната ме дари с любов и нежност,
А другата дари ме със сърце,
И загледан във земята, сякаш цяла вечност,
Обикнах паднал Ангел без криле.
Ала тогава облаците стари,
Сгъстиха се и Ангела изчезна,
И като група изгладнели твари,
Ме всмукаха във бездната си черна.
Сърцето ми тогава спря да бие,
Изчезнаха и двете ми криле,
Човешко е Любов да те убие,
Нечовешко - да си без сърце!!!
© Александър Христов All rights reserved.
ХУБАВО Е!!!