Ангел, паднал от небето...
Ангел, паднал от небето,
търсещ пак... отново своя Рай,
търсещ си душата и сърцето,
за да сложи на живота край.
Ангел, много болки срещнал,
не утехи, радост и мечти.
Даже никога не бе усещал
любовта от него да струи.
Все върви по улиците нощем,
скита, търси своята надежда.
Но каквото и да прави още -
не към вярата пътеките отвеждат...
Той търсеше във мрака светлината,
чакаше... очакваше да я намери,
но тук, мой Ангел, на земята,
утехата крилете си не ще разпери.
И до днес той търси си късмета,
все се моли тайно и ридай.
Чака своята любов - утеха,
за да сложи на живота край!
© Петя Боянова All rights reserved.
