Dec 19, 2009, 7:42 PM

Ангели пазители

  Poetry
1K 0 4

Да видиш непознат в беда
и, без да мислиш нито миг,
за помощ подадеш ръка,
е жест достоен и велик.

Не знаеш името, адреса и годините,
но въпреки това се пръв затичваш.
А непознатият поглежда те и взима те
за някое величие. И... заобичва те.

Нека Господ гледа от небето
и поживи незнайните спасители
за добротата, извираща им от сърцето,
превръщаща ги в ангели пазители.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...