Не отваряй вратата на фурната!
Тука хляб се пече!
И набухва тестото от стихове все по-горещо!
Не отваряй ти казах!
Не завирай по детски лице!
Не си пъхай ръката
коричката вкусна да режеш!
Кой съм аз?
Непозната! И нека такава докрай
да остана за теб,
интернетно безкрайно
далечна!
Всеки опит за близост
до фаланги ще те изпече,
всяка истина грозно боли
върху устните нежни.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
