Морето покани зората,
със пръсти от сол я погали
и птици крещяха в листата
над ярките морски пожари.
Лъчите искрящи, сияйни
се вплетоха в мрежи и куки,
издадоха морските тайни
и казаха тихо: "Наслука!"
Да бъдем добри осъзнахме,
че времето вече дошло е.
Над нашите бездни изгряхме
с море от светлинни порои.
© Илиян Митов All rights reserved.
този тук го усетих като клетва! Поздрав!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
