Арбитър на елегантността
Арбитър на елегантността
От висшите повели на духа,
от дълбинните утроби на духа
- създал си ти потребност
да откриваш смисъл висш
- във красота!
И - малко или много –
ти прекланяш му се
в своето – човек!
Дали от смисъла или духа,
дали от красота или страха
- елегантността избираш.
Нещо като мигновено
преминаване - от рая - в ад.
Нещо като приземяване
от висине
- в болка и във скреж.
Избрал си пътя – тежък:
Да отсъдиш
и да разбереш.
Да поправиш,
да отнемеш,
да дадеш!
Да извличаш от нектара
- цветове,
да намираш в смисъла
- дъга,
да отричаш в красота
- небе.
Просто да решаваш
- правда, воля, дълг.
Просто да се вричаш
- болка, обич, милост.
Път...
Цветове...
Малка елегантност
- да противоречиш,
на околната , създадената
красота-трева
- и избираш
мислената, непонятна
болка и тъга...
05.09.84
© Валери Качов All rights reserved.
