WIK (Валери Качов)
124 9
18.07.2009 г., 12:43 ч.

Арбитър на елегантността 

  Поезия » Философска
557 0 2

Арбитър на елегантността

 

От висшите повели на духа,

от дълбинните утроби на духа

-  създал си ти потребност

да откриваш смисъл висш

-  във красота!

И - малко или много –

ти прекланяш му се

в своето – човек!

Дали от смисъла или духа,

дали от красота или страха

-  елегантността избираш.

Нещо като мигновено

преминаване - от рая - в ад.

Нещо като приземяване

         от висине

- в болка и във скреж.

Избрал си пътя – тежък:

Да отсъдиш

         и да разбереш.

Да поправиш,

         да отнемеш,

                   да дадеш!

Да извличаш от нектара

-  цветове,

да намираш в смисъла

-  дъга,

да отричаш в красота

-  небе.

Просто да решаваш

-  правда, воля, дълг.

Просто да се вричаш

-  болка, обич, милост.

Път...

Цветове...

Малка елегантност

-  да противоречиш,

на околната , създадената

красота-трева

-  и избираш

мислената, непонятна

болка и тъга...

 

05.09.84

© Валери Качов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някога римските аристократи имали "хоноровани" естети. Пирът да бъде изящен, храната, дрехи, вещи...да бъдат "модни". Дори да умреш красиво ...
    Ако отнесем тази идея към човека?
    Към епохата?
  • Превъзходно изчистено и силно!Много ми харесва.Поздрав!
Предложения
: ??:??