18.07.2009 г., 12:43

Арбитър на елегантността

774 0 2

Арбитър на елегантността

 

От висшите повели на духа,

от дълбинните утроби на духа

-  създал си ти потребност

да откриваш смисъл висш

-  във красота!

И - малко или много –

ти прекланяш му се

в своето – човек!

Дали от смисъла или духа,

дали от красота или страха

-  елегантността избираш.

Нещо като мигновено

преминаване - от рая - в ад.

Нещо като приземяване

         от висине

- в болка и във скреж.

Избрал си пътя – тежък:

Да отсъдиш

         и да разбереш.

Да поправиш,

         да отнемеш,

                   да дадеш!

Да извличаш от нектара

-  цветове,

да намираш в смисъла

-  дъга,

да отричаш в красота

-  небе.

Просто да решаваш

-  правда, воля, дълг.

Просто да се вричаш

-  болка, обич, милост.

Път...

Цветове...

Малка елегантност

-  да противоречиш,

на околната , създадената

красота-трева

-  и избираш

мислената, непонятна

болка и тъга...

 

05.09.84

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някога римските аристократи имали "хоноровани" естети. Пирът да бъде изящен, храната, дрехи, вещи...да бъдат "модни". Дори да умреш красиво ...
    Ако отнесем тази идея към човека?
    Към епохата?
  • Превъзходно изчистено и силно!Много ми харесва.Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...