АРТИСТИЦИЗЪМ
И когато завали тъга
Бързо всичко се променя
Главата блъскаш във стената
Съзнанието не крещи
В търсене на истина различна
Бориш и ти своята личност
Умори ли се да търсиш пътя
Няма ли го вече сред полето
Маските ли ще се сменят
Дрехи нови, по-шарени
Усмивката ти ще остане
Отново, както винаги, предадена
Блясъкът в очите заслепява
Отразен от фалшивите огледала
Така, отново продължаваш?
Едва ли,
Значение изгубват всички хора
Шоуто днес завършва със умора
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
