Dec 22, 2012, 11:59 AM

Асенова крепост

  Poetry » Civic
736 0 0

Като  изгубена в гората се е спряла

 над пропастта... и с векове мълчи!

 С челото си небето е подпряла,

 но повече руина е, уви!


Задъхвам се по тясната пътека

 и бързам горе да се добера...

 Най-после да поседна на тревата мека

 и мислите си аз да събера!


Аз идвам  с почит тук до прадедите 

 и до земи да им се поклоня!

 Да ги призная за мъже, в борбите,

 пред гроба им цветята да сменя!


Да се огледам аз от тая връхна точка!

 О, радвам се, че тука съм дошъл!

 За целия народ да искам прошка 

 и мъничко по-малко да съм зъл!


Достигам знамето над старата руина...

 Гордея се, че се изкачих тук.

 Синовна тръпка по гърба ми мина -

 не наковалня ний, били сме чук!

По тия пропасти и страшни дефилета, 

опазвана е нашата страна! 

Византия сме ритали с текмета, 

за да останеме завинаги в света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...