Като  изгубена в гората се е спряла

 над пропастта... и с векове мълчи!

 С челото си небето е подпряла,

 но повече руина е, уви!

Задъхвам се по тясната пътека

 и бързам горе да се добера...

 Най-после да поседна на тревата мека

 и мислите си аз да събера!

Аз идвам  с почит тук до прадедите 

 и до земи да им се поклоня!

 Да ги призная за мъже, в борбите,

 пред гроба им цветята да сменя!

Да се огледам аз от тая връхна точка!

 О, радвам се, че тука съм дошъл!

 За целия народ да искам прошка 

 и мъничко по-малко да съм зъл!

Достигам знамето над старата руина...

 Гордея се, че се изкачих тук.

 Синовна тръпка по гърба ми мина -

 не наковалня ний, били сме чук!

По тия пропасти и страшни дефилета, 

опазвана е нашата страна! 

Византия сме ритали с текмета, 

за да останеме завинаги в света!