Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Aug 5, 2010, 1:29 PM

Август... 

  Poetry » Other
1203 0 3

От стъпките на босото ми детство

врабци крадат си гроздови зърна,

не спя, нахално свети ми луната

нащърбена, отслабнала и зла.

 

Събрах ти в шепи мъничко от тях,

от сладния им дъх ми прималява,

в листата на лозницата – гнезда,

в които спят зърната на прощаване.

 

Така с насмешка ме поглежда

зад рошав облак тънката Луна,

пилее сребърни лъчи-надежда

и си отпива гроздовата зора.

 

Намразих август – жарък и нехаен,

безсънен, тъжен и фалшиво мек,

със сладоледена усмивка се прозява.

Ах, този август, равен е на век...

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??