АВТОБИОГРАФИЧНО
По Яворов
Лист отбрулен.
Грозни хали
запокитиха го
на земята-
плах и примирен,
и немощно учуден
на приумиците
на съдбата.
Вятър присмехулен
с него си играе:
ту нежно
ще го завърти,
ту стръвно
ще го запремята.
И пак листецът тих
благодари:
по-страшна е
забравата;
непоносима -
самотата.
© Мария Костова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
