АВТОБИОГРАФИЧНО
По Яворов
Лист отбрулен.
Грозни хали
запокитиха го
на земята-
плах и примирен,
и немощно учуден
на приумиците
на съдбата.
Вятър присмехулен
с него си играе:
ту нежно
ще го завърти,
ту стръвно
ще го запремята.
И пак листецът тих
благодари:
по-страшна е
забравата;
непоносима -
самотата.
© Мария Костова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
