Apr 13, 2025, 7:36 AM

Автоиронично

624 10 23

Хайде, мила ми, Боряна, 

че конкурсът има край!

Утре весела, засмяна, 

своя принос тука дай!

 

Темата е най-забавна:

хумор, смешки - благодат.

Всички автори са равни, 

стиховете се множат. 

 

Юри зорко съблюдава 

спазва ли се протокол,

в стиха има ли забава, 

без "врага" да си убол. 

 

Да, април е месец смешен:

ту е топло, ту вали. 

Вчера минус десет беше, 

чак дъхът ми се кали. 

 

И при таз прогноза цветна, 

Ако утре пак гърми, 

Козунак ли да си спретна, 

Или постните сарми? 

 

Стига вече разсъждава! 

Всъщност имаш ли си ум? 

Мислиш се за вечно права? 

Вдигна толкоз много шум! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

The work is a contestant:

3 place

Comments

Comments

  • Благодаря на всички гласували за това стихотворение!
    Благодаря на Юри за темата, която провокира усмивки и смях
    Радвам се на почетното трето място!
  • Благодаря, Деа, на теб също!
  • Успех, Бо!😉
  • Благодаря, Мария за коментара, за "Любими" въобще за това, че си се отбила да кажеш добра дума!
  • Само истински интелигентните хора могат да се шегуват със себе си, а ти го умееш! Поздравявам те, Бо, и нека успехът е с теб!👍❤️

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....