BoBoteva
80 results
Щастлива съм да споделя с Вас някои мои кратки форми, одобрени от редактори на няколко он-лайн списания за хайку:
релсите на влака
никога не пресичат
линията между доброто и злото
rail tracks ...
  64 
И ето! Сред многото хора пристъпвам,
билетът ми има посока и цел.
Сърцето ми тупка, от радост потръпвам,
Ще тръгна, където и ти си поел.
Вързопче от спомени, мисли и чувства: ...
  140  12 
врабче на оградата
в моята къща
очаквам следващия гост
sparrow on the fence
in my house ...
  190  10  11 
Днес на горската поляна
готви се открит урок.
Зайко пръв от всички стана,
тръгна весел: скок-подскок.
Публиката – все отбрана, ...
  428  44 
Може би най-тъжна съм, когато
с ехото дочувам твоя глас.
Търся те сред щъркелово ято,
спомням си за теб, за мен, за нас.
Виж морето - с облаци е слято, ...
  222  11  11 
цъфтящи хризантеми
в здрача
загубен сватбен пръстен
Творбата участва в конкурса по повод есенното равноденствие на Австралийското хайку общество (АHS Kukai) .
В коментар ще разкажа как бе извършено класирането и ще се опитам да дам линк към наградените, защото в момента не се получава. ...
  107 
в зеления парк
се завръщат щъркели
духът ми лети
шипков храст
на прага на ноември ...
  120 
Хайде, мила ми, Боряна,
че конкурсът има край!
Утре весела, засмяна,
своя принос тука дай!
Темата е най-забавна: ...
  290  10  23 
Цветница
имена и хора
вият венци
пролетни цветя
в стъклен буркан ...
  139 
В календара се вглеждам с нескрита почуда:
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
  360  20 
Не питай косите ми как побеляха,
кога отлетяха децата на юг...
Годините много ли, малко ли бяха?
Съдбата ми скита се някъде тук.
Не чакай от мене покана за среща, ...
  232  15 
жива легенда
конци от сняг и рубин
гонят страхове
преплетен символ
носи пролетния дух ...
  220 
студено слънце
осветява пътя ми
февруари е
дълбокият сняг
ни топли през лятото ...
  96 
Бъди промяната
Промяната търсиш ли, вече герой си.
От теб тя започва, прави я със стил.
Награда не чакай. Усмивките брой си.
За мен значат много – Човек, че си бил. ...
  334  14 
Тиха промяна
(Френски сонет)
Тишината без теб не е лека:
пак тършувам из мислите свои.
Промених се от толкоз завои. ...
  344  17 
Погледи, мисли, от които боли.
Вземаме, даваме, без да броим.
Тази любов пак се сблъска в скали.
Само събаряме, без да строим:
с тебе в различни вселени стоим! ...
  246  11 
Бях детенце синеоко.
Ах, обичах да творя!
Лесно мислех, че ще мога
Еверест да покоря.
Рано ставах и се трудих. ...
  252  17 
Пчеларско
Нашият баща Марин
Има занаят един.
Вижте го как в свойта къща
с липов мед се той завръща. ...
  198 
Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
  283 
Сутрин щом очи отворя,
зная – вече съм готов,
почвам с татко ми да споря,
че денят ми ще е нов.
Любопитен съм от малък ...
  236 
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
  316 
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
  294 
виж очите ми
замръзнало езеро
посред лято
  270 
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
  283 
Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
  347 
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
  406 
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
  348 
(Спенсъров сонет)
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
  286 
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
  457 
Юначен, работен дървар,
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...
  271 
Поиска Мечо да узнае,
похапвайки от медна пита
снегът навън дали ухае
и сънен майка си попита.
- Мецанчо, щом си любопитен ...
  469  18 
Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
  340 
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
  353 
И двамата сбъркахме много
и спорът е вече излишен.
Творба да напиша не мога,
сега ти си твърде себичен.
Защо пак се гледаме строго? ...
  248 
Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
  255 
На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
  284 
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
  357 
Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
  341 
тъга че ти си
някъде там и нищо
не се усмихва
  263 
Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...
  501  18 
Random works
: ??:??