В един тих, приветлив, февруарски ден,
когато навсякъде сняг е валяло, извикала
мама високо и ето ме мен, мъничко
слънчице с пухкаво тяло. Щом съм
пристигнала на белия свят,присвила съм
с рев две юмручета, нападал от покрива
снежен бял цвят, поръсил той, пътя ми
земен с грижи.През обич и омраза,
през смях и сълзи, живота си земен до днес,
аз живея, срамувам се облак щом
пропълзи, слънце ли разцъфти
в мен се гордея. Като нестинарка ...