Jan 19, 2024, 6:44 PM

Автопортрет на 70

  Poetry
395 4 1

АВТОПОРТРЕТ НА 70

 

Почти седемдесетгодишен.

По-инак казано – старик.

И – стихове когато пише,

във тях е изпилен до вик.

 

И от какво тесто е месен? –

до днеска никой не разбра.

Ще се превърне утре в песен.

Във птица – странна и добра.

 

Във свят на злоба и омрази,

на завист, подлост и лъжи

навярно Господ Бог го пази,

че своя Път да продължи.

 

Седи на Седмата си пейка.

Печален. Трезвен. И самин.

И някой ден ще си офейка

към Рая в небосвода син.

 

Те – римите му, слитат свише.

Записвам ги. И ги чета.

Старик – седемдесетгодишен,

дошъл за Обич на света.

 

16 януарий 2024 г.

гр. Варна, 15, 45 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...