АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина,
със жълт елек, с оранжев панталон,
в хастара скрил едно патронче мента,
събирам листопада в камион
и сръчно го покривам със брезента,
щом мина глинения тенис корт
с „Ленор” и медицински ръкавички,
следобед грабвам плажа на акорд! –
бода на шиш найлонови торбички,
разтягам по алеята маркуч,
шурти водата – като през фуния,
и за фургона дадоха ми ключ –
щом завали, да мога да се скрия,
с Айшето даже се сприятелих –
и снощи я почерпих със бадеми,
и – след като ѝ казах тоя стих,
говорихме си на различни теми,
а надникът ми в служба „Чистота”
халал да му е три пъти на кмета...
Аз цял живот събирам – и мета! –
боклуците от Синята планета.
© Валери Станков All rights reserved.
За мен това е смисълът в стихото.
Поздравления!